Забравете всички научно-исторически филми на "Дискавъри", учебници по история и тем подобни!

Те вече са исторически неточни и фактологически остарели. България отново разбуни духовете (както между впрочем винаги го е правила) и пренаписа летописа на световната история!
Преди древна Гърция и могъщия Рим, още преди Мосопотамия дори, столетия много по-рано, на територията на България е имало общество – високо развита цивилизация, което е сътворявало магии от чудеса, изваяни от злато и сребро.


За съжаление много от съкровищата ни не са в българските музеи, ограбени и изнесени от земите ни от преминалите завоеватели, като пет от големите реликви са пръснати по света - едни са в чужди музеи, други в частни колекции. У нас се съхраняват само копия на някои от тези образци. Останките от гордото ни минало блестят в Националния исторически музей.

 

Като приказка звучи легендата, според която над Асеновград, в местността Белинташ, където е било най-голямото светилище на тракийското племе бесите, е заровено имане на пълководеца Александър Македонски. Той посетил светилището, защото там била най-древната жреческа школа на континента. Александър искал съвет за похода си срещу Тива. За благодарност той оставил на светилището златната си карета заедно с конете, както и много дарове от злато, сребро и бронз. Повечето били уникати, плячкосани по време на войните с гърци и перси. По-късно, за да ги опазят, служителите на боговете от Белинташ закопали тези дарове. Къде точно, никой не знае.
Съществуват и много догадки за това къде са златните съкровища на българските царе след падането на държавата под турско робство. Едно такова съкровище е хазната на цар Шишман. Няма никакви сведения за това къде и как е скрита или плячкосана съкровишницата на тогавашната българска държава. Една стара легенда гласи, че цялата хазна на шишмановия царски двор била натоварена на волски каруци и откарана до Черепишките скали и там е била затрупана с големи камъни и скални отломъци.

 
Преданията разказват, че когато османските орди стигнали до старите римски пътища в Родопите, водачът им видял каменен манастир на високото. Това било върхът на Кръстова гора, където от няколко века монаси славели бога, живеели на пост и молитва, далеч от светската глъч.  Монасите получили знамение за надвисналата опасност и скрили в дебели кожени торби Кръста Христов, потири, ценни предмети, събирани в манастира от векове. На дълбоко и скрито те заровили царски знаци от славните времена на България, писания и хроники на велможи и боляри, укривани през смутните времена в недостъпната обител.
След три дни и три нощи войската на полумесеца минала през манастира. След нея останали побити главите на трийсетте монаси, които не продумали дума, не отронили звук пред ятагана и копието да издадат древните съкровища, кътани през вековете. Голямото имане не било извадено досега, защото над мястото тегнела прокоба. Колкото мъже се опитали да ровят в указания район, били сполетени до един от страшна и тайнствена смърт. Често умирали и децата им.


Друга легенда мълви, че в района край Симеоновград, под руините на римската крепост Костанция, на възвишението Хисар подземни тунели опасват крепостта като лабиринт. В тези тайни подземия криели богатството си, заграбено от различни народи последните римски императори. След като варварите нахлули по тези земи, крепостта не устояла и римляните се изтеглили, много от тях били избити и така техните съкровища останали под крепостта.
Съществуват много легенди за скрити златни съкровища, заровени от римляните. Едно такова място е може би Тополовград, на върха Вишеград или на 2 км. на запад от града, под стените на древната крепост Палеокастро.


Все още не са открити и имането на Индже войвода, хайдут Велко, Вълчан войвода, Сирма войвода и много други.
Интересна е историята на Вълчан войвода и златното му имане, за което и до днес се носят легенди. Първата жена на войводата - Рада, е от село близо до София. Твърди се, че тя му изневерила и Вълчан я убива, за да не издаде къде е имането му, според други е била заклана от иманяри. За втората му жена се знае, че Вълчан войвода й е завещал две тетрадки изписани с тайнопис. Това имане било заровено край село Бов, на север от град София. Източно от селото е връх Яворец. Предание говори, че в скалите имало нишант-ключ. Там Вълчан войвода оставил книга, в която описал къде е скрил парите си из земите на този край.


Не се знае нищо и за ограбеното злато на българския народ от османските поробители, за зверските мъчения на които е било подложено населението на Стара загора за да кажат, къде  са парите им и дали турците при бягството си от България и от руските освободителни войски са отнесли заграбеното злато или са го скрили нейде из българските земи.
Една такава легенда твърди, че Осман паша и неговата войска, които се предали на руските войски, са скрили несметните си богатства, заграбени от поробената България, до река Вит, край Плевен.


Най-големите и значими до момента български златни съкровища тежат общо към 30 килограма. Те обаче са по-ценни от златния резерв на държавата, който е 40 тона. При това тук включваме само находките от Панагюрското съкровище, Варненския некропол, Златната маска на Терес, открита  в могилата "Светицата", съкровищата от Вълчитрън и находките от Могиланската могила край Враца. В сбора не влизат уникалните апликации от Летница, съдовете от Борово, апликациите за конско снаряжение и ритони от Луковит, нито пък 400-те златни апликации, в едно от Подбалканските полета (точното място ще бъде оповестено оповестено след края на разкопките), датирани преди 5000 години. На последната изложба в Бон, застраховката на Панагюрското, Вълчитрънското, Рогозенското, Боровското и още от най-известните ни съкровища възлизаше на около 35 милиона лева.

 
Едно нещо обаче ще ви направи впечатление, когато четете за тези епохални открития – повторението на "предполагаме, че е ...", “неизвестно предназначение“, “неразкрито тракйско писмо“, "датиране с приблизителна точност" и т.н. Няма да видите чужди екипи и световноизвестни учени или световноизвестни лаборатории, работили по разгадаването на тези загадки. У вас ще остане впечатлението, че българското културно наследство е най-неизучаваното, най-непознаваното и най-малко рекламираното в света! Мистерията на българските съкровища продължава. В едно обаче сме сигурни – в българските земи има още много нови исторически изненади и мистерии, които отново и отново ще захласват и учудват света!

 

www.ydara.com

 

факти от сайта на:

https://sites.google.com/site/kraeznanie2012/blgarski-otkritia/koj-pritezava-prablgarskite-skrovisa

 

- Съкровището на хан Кубрат, открито край с. Малая Перешчепина, Украйна, е най-голямото в ранното Средновековие. Съдържа над 800 предмета. Златото в него надхвърля 25 кг, а среброто - 50 кг. Намира се в Ермитажа. Там е и мечът на Кубрат.

 

Кубрат ухажван от 2 империи

Съкровището на Кубрат е намерено от две деца през 1912 г. в пясъчните дюни на река Ворскла край село Малая Перешчепина в днешна Украйна. Учените го датират към средата на VII век до началото на VIII век. Децата съобщават на родителите си, а те - на пристава. Междувременно всички от селото разбират за имането, грабват лопати и отиват да копаят на мястото. Откриват около 800 златни и сребърни предмета - златен жезъл, златна фигура на лъв от скиптър, три златни пръстена (два от тях са с монограма на Кубрат, третият е на чичо му Органа), златен рог, златна торква, две златни гривни с изумруди, златна тока с тегло 454 г, два златни меча, златни и сребърни чаши и съдове за хранене... В България имаме копия само на 9 от находките.

Учените смятат, че е гроб заради намерените малки златни пластини с нитове в ъгълчетата, с които се предполага, че е бил облепен ковчегът. Има и следи от трупоизгаряне. Златото е приписано на Кубрат, след като са били разчетени монограмите на пръстените.

Това е едно от най-големите ранносредновековни съкровища в света. Освен това е най-голямата в света находка на ирански предмети (бел. ред. - персийски)извън Иран - твърди Тодор Чобанов. - Съкровището се състои от важни царски реликви. Сред тях има златна кана, която очевидно е принадлежала на шахиншаха (цар на царете) на Персия. Тя или е била подарена на Кубрат, или я е придобил насилствено, следователно е имал огромни военни възможности. По онова време такъв предмет е можело да се съхранява само в дворците на шахиншаха Хозрой II. Може пък да му е подарена, ако примерно е участвал във войната на Византия срещу Персия (602-628) - възможно е Кубрат да е бил неизвестният съюзник на ромеите. Това обяснява и защо византиецът му изпраща толкова много подаръци.” Изследователите твърдят, че Кубрат се е познавал от малък с византийския император Ираклий, докато българинът е бил заложник в Константинопол.

- Съкровището от Над Сент Миклош (румънско селище в областта Банат, Румъния) е от 23 златни съда с общо тегло 10 кг. Експонирано е във Виенския художествено-исторически музей.

 

Братя стават благородници заради имане в Банат

Работник на двамата братя преселници от България Христо и Кирил Накови открива съкровище край с. Над Сент Миклош (Голям свети Никола) през 1799 г. Селото тогава е било част от Австро-Унгарската империя, поради това находките са били подарени на императора. Срещу този дар двамата братя получават благороднически титли на името на селището - Надсентмиклош.

“В австрийския музей, където са изложени предметите в момента, под съкровището никъде не е отбелязано, че е прабългарско - твърди Цветана Кьосева. - Прочетох “Чергарски племена”. Предметите не са били за всекидневна употреба на ханската трапеза, а за специални случаи - например за посрещане на чужди делегации. Според Мариела Инкова, експерт от НИМ, изработката на една част от предметите е дело на константинополско ателие. Друга част е с много източни мотиви, затова се смята, че е поръчана при източни майстори.

Специалистите предполагат, че изображението на едната кана е на хан Аспарух. Няма категорични доказателства обаче, че сервизът е красял интериора на прабългарското ханство, което е владеело банатските земи. Друга от хипотезите гласи, че е принадлежал на Аварския хаганат.

 

- Предметите от гроба на прабългарски владетел, вероятно хан Аспарух, открит край с. Вознесенка, Украйна. Намират се в Харковския музей.

 

В НИМ показват само орлето на Аспарух

През 1930 г. край украинското с. Вознесенка е открит масов гроб на около 35 прабългарски воини, за които учените предполагат, че са хан Аспарух и негови бойци. Хипотезата е на археолога Гринченко, ръководил проучванията.

“След като съобщава за своите предположения пред колегията, той е заточен в Сибир”, разказва директорката на Националния исторически музей Цветана Кьосева.

Съкровището съдържало над 1500 златни и сребърни предмети, части от погребения на коне... Още при откриването им артефактите били разделени в три музея - в Запорожие, в Днепропетровск и в Харков. По време на Втората световна война обаче експонатите от Вознесенка е трябвало да бъдат евакуирани в Уфа. При транспортирането им на 10 октомври 1941 г. върху влака с реликвите паднала немска бомба, която предизвикала пожар. Докато го потушавали, в суматохата голяма част от колекцията обгоряла или била открадната. Оцеляло орлето на Аспарух.

Много учени са изследвали предмета. Смята се, че е било връх от щандарт (римско легионерско знаме). На гърдите му е издълбан монограмът на хан Аспарух. На едно от крилата пък е знакът на рода Дуло.

Съкровището е от началото на VIII век, което съвпада със смъртта на Аспарух и с установяването на българо-хазарската граница. Находките са открити точно на тази граница, където вероятно е била битката между двата народа. “Български аноним от ХI век сочи, че Аспарух е бил убит от измаилтяни (т.е. от хазари)на р. Днепър - разказва археологът Тодор Чобанов, зам.-министър на културата. - Това съвпада със сведенията, че е загинал във война с хазарите.”

Орелът на Аспарух, изложен в НИМ, е точно музейно копие със сертификат на Запорожкия краеведчески музей. Изработен е от бронз и е посребрен.

Дарението е от Иван Василиевич Плачков, българин от Бесарабия, депутат в Киевския градски съвет.

 

- Съкровището на хан Кубер, намерено край албанското с. Врап. Части от него са наредени в музея “Метрополитен”, САЩ, и в Археологическия музей в Истанбул.

 

Кубрат ухажван от 2 империи

Съкровището на Кубрат е намерено от две деца през 1912 г. в пясъчните дюни на река Ворскла край село Малая Перешчепина в днешна Украйна. Учените го датират към средата на VII век до началото на VIII век. Децата съобщават на родителите си, а те - на пристава. Междувременно всички от селото разбират за имането, грабват лопати и отиват да копаят на мястото. Откриват около 800 златни и сребърни предмета - златен жезъл, златна фигура на лъв от скиптър, три златни пръстена (два от тях са с монограма на Кубрат, третият е на чичо му Органа), златен рог, златна торква, две златни гривни с изумруди, златна тока с тегло 454 г, два златни меча, златни и сребърни чаши и съдове за хранене... В България имаме копия само на 9 от находките.

Учените смятат, че е гроб заради намерените малки златни пластини с нитове в ъгълчетата, с които се предполага, че е бил облепен ковчегът. Има и следи от трупоизгаряне. Златото е приписано на Кубрат, след като са били разчетени монограмите на пръстените.

Това е едно от най-големите ранносредновековни съкровища в света. Освен това е най-голямата в света находка на ирански предмети (бел. ред. - персийски)извън Иран - твърди Тодор Чобанов. - Съкровището се състои от важни царски реликви. Сред тях има златна кана, която очевидно е принадлежала на шахиншаха (цар на царете) на Персия. Тя или е била подарена на Кубрат, или я е придобил насилствено, следователно е имал огромни военни възможности. По онова време такъв предмет е можело да се съхранява само в дворците на шахиншаха Хозрой II. Може пък да му е подарена, ако примерно е участвал във войната на Византия срещу Персия (602-628) - възможно е Кубрат да е бил неизвестният съюзник на ромеите. Това обяснява и защо византиецът му изпраща толкова много подаръци.” Изследователите твърдят, че Кубрат се е познавал от малък с византийския император Ираклий, докато българинът е бил заложник в Константинопол.

- Съкровището от Ерсеке, село в Албания. След като е предложено на търг в “Сотбис”, е изследвано от немския епиграфик проф. Йоахим Вернер. Притежание е на неизвестен колекционер.

 

“През VII в. България е била сред най-мощните държави в Европа”, твърди проф. Вернер. Нашите предци са били сила, с която са се съобразявали могъщите империи по онова време - Византийската и Персийската.

 

Всички те маркират значими битки и територии, където водещи роли са имали великите властелини на старите българи. Въпреки това България продължава да изненадва и шокира света със своите новооткрити съкровища, които разказват и разкриват истинската история на човечеството! Нейните свещени земи продължават да откриват тайни, които е пазила в продължение на хилядолетия, за да съхрани величието и могъществото на един народ – българския!
https://sites.google.com/site/kraeznanie2012/blgarski-otkritia/koj-pritezava-prablgarskite-skrovisa

 

НЕ НИ УХАЖВАТ А НИ ГРАБЯТ-
"Американски спътници установили, че в българската земя, под Пирин и Рила има злато на стойност 1 трилион долара. Ние българите сме най- богатите в целия свят. Остава да си върнем златото от тия, дето са го заграбили. Дето искат и нас да унищожат. ..."

* Остава да си върнем златото от тия, дето са го заграбили. Дето искат и нас да унищожат. ..." *