Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
02.01.2014 22:43 - На България са достатъчни три партии
Автор: mt46 Категория: Бизнес   
Прочетен: 8936 Коментари: 27 Гласове:
39

Последна промяна: 03.01.2014 23:34

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
#
#
#
    България е фалшиментарна република. Страната ни има нужда от преструктуриране на политическото пространство, както и от преименуване на партиите. Стига с това политическо лицемерие! Всяка партия трябва да носи име, според това чии интереси защитава. Явно е, че БСП не е социалистическа партия. Тя би могла да се преименува на БОП /българска олигархична партия/. Подобни олигархично-мафиотски партии са ГЕРБ, ДПС, АТАКА и много други. Така че те би следвало да се обединят - в името на общите си интереси... Защо БСП, както и ПЕС, не са социалистически партии? Ами прочетете какво значи "социализъм" и ще разберете!...
   На България /а и на всяка демократична държава/ са достатъчни три партии - партия на богатите /на едрия капитал, на олигарсите/, партия на средната класа /на средния и на дребния бизнес/ и партия на бедните /работниците, социално слабите/. Това са трите основни части /прослойки/ на всяко общество. И тези три обществени групи би следвало да са парламентарно представени, за да има кой да защитава интересите им...
    Всички други алабализми, манипулации, политически игри  са антинародни, антидемократични, антибългарски...

Марин Тачков
2 януари 2014 г.


А. Айнщайн за социализма

В началото на 1933 г великият физик и носител на Нобелова награда Алберт Айнщайн заминава за САЩ, скоро след като нацистите поемат властта в Германия. Айнщайн е бил обаче не само антифашист, но е считал себе си, което е малко известно, за социалист. През 1949 г., вече 70-годишен, великият учен е съставил един ръкопис, който озаглавил: „Защо социализъм”. Тази негова статия е трябвало да излезе в първия брой на американското социалистическо списание “Monthly Review”.
ЗАЩО СОЦИАЛИЗЪМ?


Дали е разумно за онзи, който не е експерт в областта на икономическите и социални въпроси, да се изказва по същността на социализма? Смятам, че поради редица причини си струва.
Нека отначало да разгледаме този въпрос от гледна точка на научното знание. На пръв поглед може и да изглежда, че между астрономията и икономиката, като че ли няма съществени методологически разлики: учени и от двете направления се стремят да открият общоприемливи закони за ограничен брой явления, за да разберат по-ясно връзката между тях. Но в действителност такива методологически различия съществуват. Откриването на общи закони в областта на икономиката се затруднява от обстоятелството, че наблюдаваните икономически явления се влияят от много фактори, които поотделно трудно могат да се оценят.
Освен това опитът, натрупан от началото на т.н. „цивилизован период” от човешката история – както знаем - беше в значителна степен ограничен и повлиян от фактори, които в никакъв случай не са от изключително икономическо естество. Например, по-големите държавни образувания дължат своето съществуване на завоеванията. Народите-завоеватели се обявяваха юридически и икономически за привилегирована класа на завладяната страна. Те си присвояваха монопола за владение на земята и назначаваха жреци от собствените си редици. Тези жреци, които притежаваха властта над образованието, институционализираха разделението на обществото на класи и създаваха ценностна система, която оттам нататък ръководеше хората – във висока степен без да осъзнават те – в тяхното социално поведение.
Но дори и тогава, когато тази историческа традиция всъщност принадлежи на миналото, ние никъде не сме фактически преодолели онова, което Торстен Веблен нарече “хищническа фаза” на човешкото развитие. Наличните икономически факти принадлежат именно към тази фаза и даже онези закони, които можем да изведем от тези факти, са неприложими към други фази. Тъй като реалната цел на социализма е точно победата над тази хищническа фаза на човешкото развитие и нейното преодоляване, днешната икономическа наука хвърля малко светлина върху бъдещото социалистическо общество.
Освен това социализмът е насочен към определена социално-етична цел. Науката обаче не може да създава цели, особено когато те биха влияли върху хората: в най-добрият случай науката може да предостави средствата, с които определени цели могат да бъдат постигнати. Самите цели обаче се измислят от личности със силно заложени етични идеали и – ако тези цели не са мъртвородени, а са жизнеспособни и силни – те се приемат и пренасят по-нататък от множеството хора, които отчасти неосъзнато определят бавната еволюция на обществото.
По тази причина би трябвало да бъдем предпазливи и да не преувеличаваме значението на никоя наука и научен метод, когато става въпрос за проблемите на човечеството; и не би трябвало да изхождаме от това, че експертите са единствените, които имат право, да се изказват по въпроси, засягащи организацията на обществото.
От известно време множество гласове твърдят, че видите ли, тъй като човешкото общество преживявало криза, то неговата стабилност сериозно била разклатена. Характерно за една такава ситуация е, че индивидите се държат безразлично или дори враждебно към малката или голяма група, на която принадлежат. Към това един личен случай: Наскоро обсъждах с един интелигентен и възпитан в любезност човек заплахата от една нова война, която според мене сериозно би заплашила съществуването на човечеството и отбелязах, че само една наднационална организация би могла да осигури защитата срещу тази опасност. Тогава моят посетител каза – съвсем спокойно и монотонно: „Защо си толкова разтревожен от изчезването на човечеството?”
Убеден съм, че преди сто години никой не би направил изказване от подобен род. Това е изказване на човек, който напразно се е грижил да намери вътрешното си равновесие и който повече или по-малко е изгубил надеждата за успех. Това е израз на една мъчителна усамотеност и изолация, от която в наше време страдат толкова много хора. Коя е причината? Има ли изход?
Лесно е да се поставят такива въпроси, много по-трудно е да им се отговори с достоверност. Но аз трябва да се опитам, дотолкова, доколкото мога, макар че съзнавам факта, че нашите чувства и нашите стремежи често са противоречиви и неразбираеми и че те не могат да бъдат изразени с прости формули.
Човекът е едновременно и индивидуално, и социално същество. Като индивидуално същество той се опитва да защити собственото си съществуване и това на онези хора, които са най-близо до него, както и да удовлетворява своите нужди и да развива вродените си способности. Като социално същество той се опитва да спечели признанието и благоразположението на своите ближни, да сподели техните преживявания, да ги утеши в грижите им и да подобри техните жизнени условия. Само съществуването на тези многостранни, често противоречащи си стремежи изгражда специалния характер на човека и определя съответната комбинация, доколко даден индивид може да постигне вътрешното си равновесие и по този начин да допринесе нещо за благото на обществото.
Лесно можем да си представим, че относителната сила на тези два вида подбуди е значително условна. Но личността в последна сметка се оформя в голяма степен от околната среда, която даден човек случайно заварва, от обществената структура, в която той расте, от традициите на това общество и от това, как се оценяват определени начини на поведение. Абстрактното понятие „общество” за отделния човек означава общността на неговите преки и непреки отношения към съвременниците му и към хората от предишните поколения. Индивидът сам е в състояние да мисли, да чувства, да се бори, да работи самостоятелно; но в своето психическо, интелектуално и емоционално съществуване е така зависим от обществото, че е невъзможно да го разглеждаме извън обществената рамка. Обществото е онова, което предоставя на човека облекло, жилище, инструменти, език, формите на мисленето и основното съдържание на тези мисли, неговият живот става възможен чрез труда и чрез постиженията на много милиони хора отпреди и сега, които са скрити в думичката „общество”.
Затова зависимостта на индивида от обществото е природен закон, който – както при случая с мравките и пчелите – очевидно не може да бъде така лесно отменен. Обаче докато при мравките и пчелите цялостният жизнен процес до най-малкия детайл е свързан с установени, значителни инстинкти, социалните модели и тесните социални връзки между хората са възприемчиви към най-различни промени. Паметта, капацитетът да се експериментира новото и възможността да се комуникира устно направиха възможно при хората развитие, което е било продиктувано от биологични дадености. Такова развитие се проявява в традициите, институциите и организациите, в литературата, в научните и техническите постижения, в произведенията на изкуството. Това обяснява, защо човекът в определен смисъл може да влияе върху своя живот и че в този процес роля играе съзнателното мислене и волята.
С раждането си човек онаследява една биологическа база, която трябва да разглеждаме като неизменна. Тя включва природните влечения, които са характерни за човешката специфика. Освен това по време на живота си той придобива една културна база, която възприема от обществото чрез комуникация и много други начини на въздействие. Това е оная културна основа, която с течение на времето е подложена на промени и която в по-голямата си част определя взаимоотношенията между индивида и обществото. Модерната антропология чрез изследвания на така наречените „примитивни култури” ни научи, че социалното поведение на хората може да бъде много различно и зависи съответно от предишните културни модели и от господствалия преди в обществото тип на организация. Върху това обстоятелство могат да се опрат онези, които искат да подобрят съдбата на хората: хората не са прокълнати чрез биологическата си нагласа да се унищожават един друг или обречени да загинат от една ужасна съдба, която са си предизвикали сами.
Когато ние се запитваме, как обществената структура и културната нагласа на човека трябва да бъдат променени, за да се направи човешкият живот възможно най-удовлетворителен, би трябвало винаги да сме наясно, че има определени условия, които не можем да променим. Както вече споменахме, биологичната природа на човека не предвижда практически никаква промяна. Освен това технологичните и демографски развития от последните столетия създадоха условия, които са трайни. При относително висока гъстота на населението и с оглед на стоките, които са неотменни за неговото съществуване, безусловно са необходими едно изключително разделение на труда и високо централизиран производствен апарат. Времената, в които индивидите или относително малки групи можеха да бъдат изцяло самозадоволяващи се – и които погледнати ретроспективно изглеждат така идилични – отминаха невъзвратимо. С известно преувеличение може да се твърди, че човечеството сега образува даже една глобална общност по отношение на производство и потребление.
Стигайки дотук, аз мога накратко да кажа, какво представлява според мене същността на кризата на нашето време. Това засяга отношението на индивида към обществото. Индивидът съзнава повече отколкото когато и да било преди своята зависимост от обществото. Но той не възприема тази зависимост като нещо положително, органично, като средство за защита, а по-скоро като заплаха за естествено принадлежащите му права или даже за икономическото му съществуване. Освен това неговата позиция в обществото е такава, че постоянно се пораждат егоистичните пориви, докато социалните подбуди, които той има по природа, стават все по-слаби и все повече угасват. Всички хора страдат в този процес на влошаване – все едно какво положение заемат те в обществото. Като несъзнаващи пленници на своята собствена егоистичност те се чувстват по-несигурни, самотни и обхванати от елементарната и проста наслада от живота. Човекът може да намери смисъла на своя кратък и заплашен живот само в рамките на обществото.
Икономическата анархия на капиталистическото общество днес според мене е същинската причина за злото. Пред себе си ние виждаме една огромна общност от производители, чиито членове непрестанно се стремят да си отнемат един от друг плодовете на своя колективен труд – не с насилие, но пък с предано спазване на законно установените правила. От тази гледна точка е стремежът, средствата за производство, т.е. целият производствен капацитет, който е необходим за произвеждането на стоки за потребление, от гледна точка на закона да може да остане частно притежание, което в основни линии и става.
За да опростя нещата, в бъдеще ще означавам като „работници” всички, които не притежават средства за производство – дори и когато това не съответства на обичайната употреба на този израз. Собственикът на средствата за производство е в позиция, при която той може да купува работната сила на работника. С помощта на средствата за производство работникът произвежда нови стоки, които преминават в собственост на капиталиста. Същественото в този процес е релацията между това, което работникът заслужава и онова, което му се заплаща за това – и двете измерени по действителната им стойност. С това, че трудовият договор е „отворен”, полученото от работника не съответства на действителната стойност на произведените стоки, а на неговата минимална потребност и на изискванията на капиталиста във връзка с броя на работниците, които се конкурират помежду си за работните места. Важно е да се разбере, че даже в (икономическата) теория заплащането на работника не се определя от стойността на неговия продукт.
Частният капитал има тенденцията да бъде концентриран в малко ръце – отчасти поради конкуренцията между капиталистите и отчасти, защото технологичното развитие и нарастващото разделение на труда предизвикват възникването на по-големи единици за сметка на по-малките. Резултатът от това развитие е една олигархия на частен капитал, чиято огромна сила не може дори да бъде и контролирана от дадено организирано политическо общество. Това е така, тъй като членовете на законодателните органи се избират от политически партии, които в основни линии се финансират или по някакъв начин се влияят от частните капиталисти и на практика откъсват избирателите от властта. Резултатът е в това, че „народните представители” недостатъчно защитават интересите на непривилегирования слой от населението. Освен това, при посочените условия частните капиталисти контролират принудително пряко или непряко основните информационни източници (преса, радио, образование). Поради това е изключително трудно, а за отделните граждани в повечето случаи и почти невъзможно да си правят обективни изводи и да се ползват по интелигентен начин от политическите си права.
Ситуацията в една икономическа система, която се основава върху частната собственост на капитала, се характеризира с два основни принципа: първо, средствата за производство (капиталът) са частно притежание и собствениците разполагат с тях, както им е удобно; второ, трудовият договор е отворен. Естествено, че не съществува чисто капиталистическо общество. Преди всичко би трябвало да се взема под внимание, че на работниците чрез продължителни и горчиви политически борби им се е удало да осигурят за определени категории трудещи се една малко подобрена форма на „неорганизирания трудов договор”. Но като цяло днешното стопанство не се отличава много от един „чист” капитализъм.
Тук производството е заради печалбата, а не заради потреблението. Не съществува грижа за това, дали всички ония, които са способни и са готови да се трудят, винаги ще могат да намерят работа. Почти винаги съществува една „армия от безработни”. Работникът живее постоянно в страх, че може да загуби своята работа. Тъй като безработните и лошо платените работници не представляват печеливш пазар, стоковата продукция е ограничена и резултатът е голямата бедност. Технологичният прогрес често води до повече безработица, вместо към смекчаване тежестта на труда за всички. Мотивът за печалба заедно с конкуренцията между капиталистите са отговорни за нестабилността в акумулацията и използването на капитала, а това означава увеличаващи се депресии. Неограничената конкуренция води до гигантско прахосничество на труд и до това парализиране на социалното съзнание на индивидите, за което споменах по-горе.
Това парализиране на отделните хора аз считам за най-голямото зло на капитализма. Цялата наша образователна система страда от това. На студента му се втълпява един прекомерен стремеж към конкурентност и той бива обучаван да разглежда успеха от алчност като подготовка за своята бъдеща кариера.
Аз съм убеден в това, че съществува само един път да се избавим от това зло, а именно въвеждането на социалистическа стопанска система, съпроводена от една образователна система, която да е ориентирана към социални целеви постановки. В такова стопанство средствата за производство принадлежат на обществото, а тяхното използване се планира. Едно планово стопанство, което настройва производството към потребностите на обществото, би разпределило работата, която трябва да се извърши между всички онези, които са в състояние да работят и освен това би гарантирало на всеки мъж, всяка жена и всяко дете средства за живот. Образованието би имало за цел да развива у индивидите освен поощряването на техните вродени способности и чувство за отговорност към ближните, вместо превъзнасяне на властта и успеха в нашето съвременно общество.
При все това е необходимо да подчертаем, че едно планово стопанство още не е социализъм. Едно планово стопанство като такова може да доведе до тоталното поробване на индивида. Социализмът изисква решаването на няколко изключително трудни социо-политически проблема:
Как ще бъде възможно поради обширното централизиране на политически и икономически сили, да се попречи на бюрокрацията да стане всемогъща и безмерна?
Как могат да бъдат защитени правата на индивида и по този начин да бъде осигурен противовес на бюрокрацията?
В нашата съвременност на промени от най-голямо значение е яснотата относно целите и проблемите на социализма. Тъй като при сегашните обстоятелства откритото и безпрепятствано дискутиране на тези проблеми е подложено на повсеместно табу, аз считам създаването на това списание за изключително важно.


www.dariknews.bg/forum/viewtopic.php



Гласувай:
42


Вълнообразно


1. freeoldmen - С признатата си гениалност можеше да си живее безгрижен милионерски живот,
02.01.2014 23:41
но вдига глас в защита на Доброто в сурова епоха...
Не случайно ще остане в паметта на хората като най- великият ум за всички времена. Поклон!
цитирай
2. rvmarkov - БОП !
03.01.2014 05:02
Българска Олигархична Партия - точно!
цитирай
3. batogo - !!!:)))Поздрав, Марине!
03.01.2014 07:44
Много ценен постинг! И като предложение за трите основни партии и като поднасящ мнението на един от най-светлите умове за общественото развитие. Достойно начало на Новата година!
цитирай
4. mt46 - Благодаря ти!...
03.01.2014 12:02
batogo написа:
Много ценен постинг! И като предложение за трите основни партии и като поднасящ мнението на един от най-светлите умове за общественото развитие. Достойно начало на Новата година!

Разбира се, всяка от тези три партии трябва да отстоява човешките права и свободи, а също и националните интереси... Роенето на партии е деконструктивно, манипулативно, разединяващо народа и България...
цитирай
5. mt46 - Така си е...
03.01.2014 12:16
rvmarkov написа:
Българска Олигархична Партия - точно!

Политиката на БСП е антисоциална, антисоциалистическа, капиталистическа. БСП е партия на олигарсите, на едрия частен бизнес, на монополистите, на номенклатурчиците и бюрократите... Същото се отнася и за другите издънки на БКП - ГЕРБ , ДПС...
цитирай
6. mt46 - Да, широко скроен и дълбок ум, мислещ за благото на човечеството...
03.01.2014 12:21
freeoldmen написа:
но вдига глас в защита на Доброто в сурова епоха...
Не случайно ще остане в паметта на хората като най- великият ум за всички времена. Поклон!

Айнщайн е бил и пацифист - противник на войните...
цитирай
7. mt46 - Минусоидно кухо профилче -
03.01.2014 13:32

13:28 - biarta
13:14 - biarta
цитирай
8. truthful - На България е необходима Партия на ...
03.01.2014 13:32
На България е необходима Партия на гладните и Закон за доказване на придобитото имущество.
цитирай
9. mt46 - Всички
03.01.2014 13:48
партии са гладни, че и гадни... А богатите не са ли гладни, лакоми?...
цитирай
10. bubolina111 - да я караме без партии
03.01.2014 14:46
както я караме без пари, основни човешки права и избор на социално осигуряване.
34 години съм работила, а сега нямам пукната стотинка. ЗАЩО СЪМ СЕ ОСИГУРЯВАЛА? Та така ако я карам и пенсия няма да имам. ДА МИ ВЪРНАТ ОСИГУРОВКИТЕ!!!
цитирай
11. vishnichka - Ще стане проблем с партийните ни билети,
03.01.2014 15:06
аз според сезона на управляващите приумици, преминавам от средната в бедната класа и ... обратно ...

Ма защооо си го сложил в рецепти поста, помислих, че ще готвим нещо!:)))
цитирай
12. nikikm - Мисля,
03.01.2014 16:13
че на България изобщо не са и необходими партии!Партиите са изградени на мафиотски принцип и на този принцип действат!Освен това разделят народа!Освен това имитират демокрация,каквато не съществува,т.е.лъжат!Никога не управляват членовете на някаква партия,а водачът на тази партия,а той лесно може да бъде купен или сплашен,както и кръгът около него. Но нещо,което е особено важно за каквато и да било система,ако искаме да функционира,това е разкъсването,ликвидирането на връзката власт-пари!Който направи това,ще установи справедливо общество!Признавам,че е много трудно!Лично аз бих въвел и смъртно наказание за корупция! Мисля,че ме разбирате "власт-пари" и "корупция"-двете чудовища,които определят да НЯМА ДЪРЖАВА!
цитирай
13. makont - Лошото е, че при нас дори и трите основни прослойки са
03.01.2014 16:21
почти фалшиментарни. Едрият капитал няма достойнството да бъде такъв. Много бързо натрупа богатството си и не може да го понесе. Комплексите на не синята кръв ще му тежат до живот. Средната класа я убиха. Само глупаците режат клона на който седят. А бедните и социално слабите, на тях им харесва това положение. Повечето от тях не искат да работят. Просто помощите са достатъчни, така е по-леко, така е и по весело. Знаеш ли, помагала съм на познати да си намерят работа, работят два три месеца и напускат. Не им се работи просто. Друго си е да хленчиш, да се правиш на горд и да се пропиеш, примерно. Така, че докато не станем истински, това ни чака. Винаги съм се вбесявала, като ми кажат, че всеки народ си заслужава управниците, но то е, защото май е вярно, колкото и да е тъжно. Извинявай, отплеснах се.
цитирай
14. mt46 - А нима партиите и техните поддържници нямат вина за това положение?...
03.01.2014 17:28
makont написа:
почти фалшиментарни. Едрият капитал няма достойнството да бъде такъв. Много бързо натрупа богатството си и не може да го понесе. Комплексите на не синята кръв ще му тежат до живот. Средната класа я убиха. Само глупаците режат клона на който седят. А бедните и социално слабите, на тях им харесва това положение. Повечето от тях не искат да работят. Просто помощите са достатъчни, така е по-леко, така е и по весело. Знаеш ли, помагала съм на познати да си намерят работа, работят два три месеца и напускат. Не им се работи просто. Друго си е да хленчиш, да се правиш на горд и да се пропиеш, примерно. Така, че докато не станем истински, това ни чака. Винаги съм се вбесявала, като ми кажат, че всеки народ си заслужава управниците, но то е, защото май е вярно, колкото и да е тъжно. Извинявай, отплеснах се.

Целта е да е опростят нещата, да станат ясни, прозрачни...
Не съм съгласен, че на повечето бедни не им се работи. У нас безработните не получават никакви месечни помощи /освен майките с деца, може би/... Немалко хора се натискат да работят към общините /кметствата/ на минимална заплата /чрез бюрата по труда, с договор за 1 година/, но не всеки може да се уреди...
цитирай
15. mt46 - Не разбирам каква алтернатива предлагаш...
03.01.2014 17:39
nikikm написа:
че на България изобщо не са и необходими партии!Партиите са изградени на мафиотски принцип и на този принцип действат!Освен това разделят народа!Освен това имитират демокрация,каквато не съществува,т.е.лъжат!Никога не управляват членовете на някаква партия,а водачът на тази партия,а той лесно може да бъде купен или сплашен,както и кръгът около него. Но нещо,което е особено важно за каквато и да било система,ако искаме да функционира,това е разкъсването,ликвидирането на връзката власт-пари!Който направи това,ще установи справедливо общество!Признавам,че е много трудно!Лично аз бих въвел и смъртно наказание за корупция! Мисля,че ме разбирате "власт-пари" и "корупция"-двете чудовища,които определят да НЯМА ДЪРЖАВА!

Ако депутатите са мажоритарно избрани, няма гаранция , че ще бъдат справедливи, неподкупни, несвързани с мафията...
цитирай
16. mt46 - Не обичам навалицата... :)
03.01.2014 17:45
vishnichka написа:
аз според сезона на управляващите приумици, преминавам от средната в бедната класа и ... обратно ...

Ма защооо си го сложил в рецепти поста, помислих, че ще готвим нещо!:)))

цитирай
17. mt46 - Някои не доживяват и до пенсия, осигуровките им умират...
03.01.2014 17:49
bubolina111 написа:
както я караме без пари, основни човешки права и избор на социално осигуряване.
34 години съм работила, а сега нямам пукната стотинка. ЗАЩО СЪМ СЕ ОСИГУРЯВАЛА? Та така ако я карам и пенсия няма да имам. ДА МИ ВЪРНАТ ОСИГУРОВКИТЕ!!!

ТЕ са свикнали да вземат, не да дават...
цитирай
18. mt46 - Харесваш ли партокрацията, олигархията, боклуците на "прехода"?...
03.01.2014 17:56
17:12 - apostapostoloff
цитирай
19. mt46 - Прочетено преди малко - http://offnews.bg/news/%D0%A1%D0%B2%D1%8F%D1%82-_12/%D0%9A%D0%B0%D0%BA-%D0%BD%D0%B8-%D0%BF%D1%80%D0%BE%D0%BC%D0%B8%D0%B2%D0%B0%D1%82-%D0
03.01.2014 18:22
Преди две седмици депутатката от Консервативната партия Естер Маквей, заместничка на министъра на труда и пенсиите Йън Дънкан Смит, настоя, че е нормално половин милион британци да получават храна от благотворителни организации, защото времената са „тежки”. Горе долу по същото време Тамара Екълстоун, наследничка на шефа на Формула 1, похарчи 30 000 паунда за шампанско само за един вечер. Неотдавна пък богат тийнейджър от Тексас се отърва с условна присъда, след като прегази четирима души в пияно състояние. Адвокатите му успяха да докажат, че горкият е страдал от болестта "афлуенца" (бел. прев. - прекомерен излишък на материални блага) и не е бил в състояние да шофира отговорно.

От известно време насам започнахме да осъзнаваме нещо. Красивите приказки за това, че всички играем в един отбор, не отговарят на истината. В действителност във Великобритания и в целия свят, има два отбора: на свръхбогатите и на всички останали.

Богатите не са просто по-различни хора. Те са се превърнали в секта, която ни привлича за свои членове. Те ни призовават да се самозалъгваме и ни карат да вярваме, че залозите и идеалите в живота са еднакви за всички ни. Пробутват ни всичко това, представяйки го като "честолюбиви стремежи". Участието ни в ритуалите на сектата, които достигат своя апогей през декември, изразяващо се в купуването, консумирането и трупането без мяра, потиска критичното ни отношение и възмущението от методичната ни експлоатация. Затова се хващаме на твърденията, че колието за 20 паунда, което дукесата на Кеймбридж носи с рокля за няколко хиляди, я прави в човек като всички нас. Когато чуем, че на кралицата й се свиди да раздава кашу на полицаите, които пазят семейството й и дворците й, приемаме това като някаква ексцентричност, а не като олицетворение на описаното от Дикенс скъперничество и нищета на духа, които стоят в основата на трупането на богатства. Раболепието пред кралското семейство не е безобиден анахронизъм. Става дума за пресметлив тотемизъм, който ,утвърждава странната представа, че някои хора са богати, просто защото го заслужават, а иначе не се различават по нищо от нас.

Този култ е основан върху показни демонстрации на разкош и изобилие, целта на които е да събудят маниакално преклонение пред богатството. Богатите хлапета от сайта Rich Kids of Instagram, които ни показват какво правят с парите си свръхбогатите, които "имат повече пари от нас", ще се прочуят още повече, като герои на книга и участници в риалити шоу. Снимките, показващи разкош и великолепие в лъскавите списания, витрините на "Хародс" и "Селфриджес", осеяни с подаръци, лайфстайл сайтът на Гуинет Полтроу Goop и сериали като "Абатство Даунтън", ни превръщат в роби, които мислят само за мангизи, имения и абсолютна власт. Те услужливо ни помагат да забравим, че богатите британски земевладелци, сред които и кралицата, получават милиони паунди под формата на селскостопански субсидии, докато ние, простосмъртните, живеем в скромни жилища, които често дори не са наша собственост, получаваме по-ниски заплати и намалени пенсии. Хипнотизирани от съдебните драми с участието на хора, които могат да си позволят да похарчат за цветя годишния доход на цяло семейство, ние не питаме защо наследеното богатство осигурява високи доходи, а тежкият физически труд и грижата за околните гарантира ниско заплащане.

Да не забравяме предсказуемите обвинения в "класова завист" или онова, което кметът на Лондон Борис Джонсън нарича "оплаквания, жалби, стенания и проповеди". Подобни порицания, излизащи от устите на висшите свещенослужители, са изконен елемент от култа към богатството. Длъжни сме да повтаряме мантрата, че алчността на отделни индивиди носи благоденствие за всички. Онези, които изпълняват предписанията и смирено благодарят на користолюбците, получават съмнителни уверения, че щастие с пари не се купува и че електрическото одеяло може да замени парното отопление. Внушават ни мисълта, че жестоките икономии са страшно модерни. Знаменитите футболисти получават похвали за епизодичните си появи в магазини за стоки по един паунд. Милионерите, търгуващи с имоти, ни учат как да се оправяме със собствени сили в дома си, а прочути готвачи ни демонстрират как да спестяваме от хранителни продукти – стига естествено да си купим книгите с техните съвети.

Благодарение на култовото мислене, безумно богатите, които подхвърлят трохите от масата си за благотворителност, и организаторите на лъскави мероприятия за набиране на средства (като галаконцерта в полза на бездомните "Уинтър Уайтс" на принц Уилям, проведен в Кенсингтънския дворец, издръжката на който се пада на данъкоплатците), моментално се превръщат в светци. Бедните и недотам състоятелни лица, подложени на експлоатация и строги икономии, чиято "разточителност" се следи под лупа и се криминализира, стават мишена на покровителствено отношение. Те са онази благодарна маса, на чийто фон се демонстрира покъртителната щедрост на богаташите. Култът към богатството издига идеята, че огромните различия в материалното благосъстояние са нещо естествено и справедливо. Победителят, който прибира всичко, като всеки друг култов герой, е по-интелигентен и заслужава напълно богатството си, дори да е получил летящ старт в живота благодарение на някое огромно наследство.

Вместо искрено възмущение, ние изпитваме неловко смущение, когато ни казват, че богатите са подложени на преследване. Тях ги изнудват за данъци и ги рекетират за бонуси. Демонизирането на бедните е обратната страна на култа към богатството. Както казва един приятел, двете неща представляват "ин и ян" на потискащото ни статукво. Време е да променим това статукво. За целта ни трябват не риалитита, а връщане в реалността.
цитирай
20. mt46 - http://glasove.com/kultura/8152-za-glupostta
03.01.2014 22:23
Глупостта е още по-опасен враг на доброто и от злобата. Против злото може да се протестира, то може да бъде разобличено, в краен случай може да бъде и отсичано с помощта на сила. Злото винаги носи в себе си зародиша на саморазлагането, оставяйки след себе си у човека в най-лошия случай неприятно чувство. Против глупостта пък сме беззащитни.

Тук не можем да постигнем нищо – нито с протести, нито със сила. Тук не помагат доводи и на фактите, които противоречат на собственото съждение, просто не се вярва – в подобни случаи глупакът дори се превръща в критик. Ако пък фактите са неопровержими, просто ги отхвърлят като нищо не означаваща случайност. При това глупакът, за разлика от злодея, е абсолютно доволен от себе си и дори става опасен, ако в раздразнението си, на което той лесно се подава, премине в нападение. В това е и причината да подхождаме към глупавия човек с по-голямо внимание, отколкото към злия. И в никакъв случай не трябва да се опитваме да го убеждаваме с разумни доводи, това е безнадеждно и опасно.

Можем ли да се справим с глупостта? За тази цел е необходимо да се постараем да разберем нейната същност. Известно е, че глупостта е не толкова интелектуален, колкото човешки недостатък. Има хора, които са изключително съобразителни и при все това са глупави, но има и такива, които мислят бавно и които можем да наричаме както си искаме, но само не и глупави. С удивление правим това откритие в конкретни ситуации. При това не толкова се създава впечатлението, че глупостта е някакъв вроден недостатък, колкото стигаш до извода, че в определени ситуации хората оглупяват или позволяват на себе си да оглупяват. Наблюдаваме след това, че затворените в себе си и самотните хора са изложени на този недостатък по-рядко в сравнение със склонните към общителност (или обречените на нея) хора и групи от хора.

Поради това изглежда глупостта е повече социологически, отколкото психологически проблем. Тя не е нищо друго, освен реакция на личността на въздействието на историческите обстоятелства и странично психологическо явление в конкретна система на външните отношения. При внимателно разглеждане се оказва, че произволно мощно засилване на външната власт (все едно дали политическа или религиозна) поразява значителна част хора с глупост. Създава се впечатлението за най-обикновен социологически и психологически закон. Властта на едните се нуждае от глупостта на другите. Този процес се заключава не във внезапна деградация или отмиране на някои (нека ги наречем интелектуални) човешки заложби, а в това, че личността – потисната от зрелището на всичко съкрушаващата власт – се лишава от вътрешна самостоятелност и (повече или по-малко несъзнателно) се отказва да търси собствена позиция в създаващата се ситуация. Глупостта често бива съпровождана от упорството, но това не трябва непременно да ни въвежда в заблуда по отношение на нейната самостоятелност. Общувайки с такъв човек, чисто и просто чувстваш, че говориш не с него самия, не с неговата личност, а с овладените от него лозунги и възвания. Той се намира под заклинание, той е заслепен, той е поруган и осквернен в собствената си същност. Превръщайки се в безволево оръдие, глупакът е способен на всяко зло и заедно с това не му е по силите да разпознае това зло като зло. Тук се корени и опасността от дяволската употреба на човека за зло, което може да го погуби завинаги.

Именно тук обаче става съвършено ясно, че глупостта може да бъде преодоляна не с актове на поучаване, а само с акта на освобождението. При това обаче следва да се признае, че действителното вътрешно освобождение в преобладаващото мнозинство от случаите е възможно само когато е предшествано от външно освобождение. Докато това не се случи, трябва да изоставим всички опити да въздействаме на глупака по пътя на убежденията. В тази ситуация е съвсем очевидна безполезността на всички наши усилия да разберем, за какво мисли „народът”. Както и защо този въпрос е напълно излишен когато става дума за хора, мислещи и действащи със съзнание за собствената си отговорност. „Начало на мъдростта е страхът Господен” (Пс. 110:10). Това, което ни казва Писанието е, че вътрешното освобождение на човека за отговорен живот пред Бога е и единственото действително преодоляване на глупостта.

Впрочем всички тези мисли за глупостта все пак съдържат и известно утешение – те в никакъв случай не ни позволяват да смятаме повечето от хората за глупаци при произволни обстоятелства. В действителност всичко зависи от онова, на което разчитат управляващите – дали е хорската глупост или вътрешната самостоятелност и разума на хората.

сп. „Вопросы философии”, 10/1989

Превод от руски: Борис Маринов
цитирай
21. syrmaepon - Много точен текст на Айнщайн - ге...
04.01.2014 10:14
Много точен текст на Айнщайн - геният си е гений )
цитирай
22. katan - Маринче!
04.01.2014 12:09
Три партии в България?!
На мен ми се струва, че една - последната е достатъчна!
Всички членуваме в нея - волно или неволно, с партиен билет или без него.
За съжаление средната класа, която имаше и в нашето общество отдавна е захвърлена в нашата партия - на бедните и социално слабите, макар тя /средната класа да се съпротивлява и да си търси правата, да иска да има собствена партия!/.
Ще й пожелая успех!
Партията на богатите /на едрия капитал, на олигарсите/ ми се струва, че в България трябва да се сложи под ЗАПРЕЩЕНИЕ, защото трябва да си докажат капиталите и богатствата тези 4-5 %, които ни държат в мъртва хватка!
Да ги докажат пред прокуратурата, съда и накрая и пред нас, обществото.
Не може за една нощ да се родят олигарси и едри капиталисти, нали?
Трябва съвсем малко да се потърси под повърхността, за да се открие мръсното и вонящо блато, върху което е построен съвременният български олигархически модел.
Трябва да се потърси от честни и почтени магистрати.
Но ... КЪДЕ ТАКИВА У НАС?!?!
Така че - една Партия - един народ! /Тази партия няма нищо общо с БКП!:)/.
Айнщайн е прав!
Прав си и ти!
цитирай
23. mt46 - Съгласен съм...
04.01.2014 13:22
syrmaepon написа:
Много точен текст на Айнщайн - геният си е гений )

цитирай
24. mt46 - Благодаря ти!... Но не съм привърженик на крайностите... Не бива да дискриминираме богатите... :)
04.01.2014 13:28
katan написа:
Три партии в България?!
На мен ми се струва, че една - последната е достатъчна!
Всички членуваме в нея - волно или неволно, с партиен билет или без него.
За съжаление средната класа, която имаше и в нашето общество отдавна е захвърлена в нашата партия - на бедните и социално слабите, макар тя /средната класа да се съпротивлява и да си търси правата, да иска да има собствена партия!/.
Ще й пожелая успех!
Партията на богатите /на едрия капитал, на олигарсите/ ми се струва, че в България трябва да се сложи под ЗАПРЕЩЕНИЕ, защото трябва да си докажат капиталите и богатствата тези 4-5 %, които ни държат в мъртва хватка!
Да ги докажат пред прокуратурата, съда и накрая и пред нас, обществото.
Не може за една нощ да се родят олигарси и едри капиталисти, нали?
Трябва съвсем малко да се потърси под повърхността, за да се открие мръсното и вонящо блато, върху което е построен съвременният български олигархически модел.
Трябва да се потърси от честни и почтени магистрати.
Но ... КЪДЕ ТАКИВА У НАС?!?!
Така че - една Партия - един народ! /Тази партия няма нищо общо с БКП!:)/.
Айнщайн е прав!
Прав си и ти!

цитирай
25. metlichina - абсолютно...
04.01.2014 19:57
съгласна...
цитирай
26. planinitenabulgaria - От баща ми съм чувал,
05.01.2014 10:17
че когато се върнал от Франция през 1933 г, след тригодишно отсъствие от България я намерил за набързо превърнала се в мошеническа страна. Последвал превратът на Кимон Геолгиев, който забранил партиите и ги остранил от държавната хранилка и страната отново дръпнала нагоре. И постигнала върха си през 1938 г, за който много възрастните хора още си спомнят.
цитирай
27. mt46 - Тогава сме имали цар Борис...
15.09.2014 14:05
25. metlichina - абсолютно...
04.01 19:57
съгласна...
цитирай
Изтрий
26. planinitenabulgaria - От баща ми съм чувал,
05.01 10:17
че когато се върнал от Франция през 1933 г, след тригодишно отсъствие от България я намерил за набързо превърнала се в мошеническа страна. Последвал превратът на Кимон Георгиев, който забранил партиите и ги отстранил от държавната хранилка и страната отново дръпнала нагоре. И постигнала върха си през 1938 г, за който много възрастните хора още си спомнят.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: mt46
Категория: Изкуство
Прочетен: 19167497
Постинги: 3687
Коментари: 45099
Гласове: 148930
Спечели и ти от своя блог!
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031